Сезона свърши и едно леко, непринудено и нетрадиционно състезание е перфектно да го затворим. В този формат състезание, времето не е от значение, а стила на състезателя (триковете).

По трасето имаше избор на няколко линии, като най-трудната и ефектна беше през големият дроп.

Имахме по две състезателни спускания, като за всяко едно, съдиите ни оценяваха. На първото ми спускане михан чисто през дропа и завъртях уип на финалния скок, което ми отреди най-много точки и съответно бях първи за този рън. За вторият напраих трансфер от един скок до попивката на друг и отново уип на финалният скок. Получи се чисто каране, но ноухендъра да Ники получи този път повече точки и съдиите ми отредиха второто място. Доволен съм от резултата, защото това състезание не беше в моят стил, но пак по успях да стъпя на стълбичката.

Тук може да видите видео от най-интересната линия, а долу няколко снимки от мероприятието.

Някак си, покрай всички модерни паркове, позабравихме малко родната ни Витоша. От много време очаквахме подобно мероприятие и се радвам, че времето бе хубаво през тези есенни дни.

Накратко – 2 дена каране, като събота бяха само тренировки, а в неделя беше квалификацията и финала. Получи се супер каране, защото по трасето имаше много сцепление, а оправените елементи само допринасяха за по-големият кеф. Не си давах много зор по време на тренировките, но удоволствието беше толкова голямо, че просто нямаше как да спирам за леки почивки по време на спусканията. На следващият ден направих само 2 тренировки и се подготвих за квалификацията, на която дадох първо време и после просто си почивах, чакайки да дойде време за финала.

За самият финал, трасето учудващо се беше доста разрушило от предишните карачи и на места виражите бяха разрушени. Но както и да е, пак се получи добро каране, въпреки няколко грешки и успях да грабна първото място. Тук може да видите видео от самото трасе и ето няколко добри кадъра:

Студ, лед, много падания и накрая кал – тези думи много точно описват състезанието! Първите дни беше адски студено и трасето беше по-подходящо за бобслей, от колкото за колела. Нямаше никакво сцепление а студът правеше травмите от паданията още по-опасни. След доста тежко падане на тренировките в събота се разминах само с разтегнати връзки на глезена и въпреки болките, успях да карам на състезанието (въпреки, че каквото и да беше положението нямаше как да пропусна старта си на Европейското). Последният ден беше отреден и за квалификациите и за финала, за това реших да си запазя силите на първото спускане. Не беше добро, но поне разбрах за какви гуми е. Финалът беше добър, времето се стопли и разкаля трасето, само на няколко места имаше още заледени участъци. Вече можеше да се кара по-бързо и уверено. Състезателното ми спускане беше добро и накрая успях да остана в топ 20 в Европа – 14-то място. Ето и няколко снимки, които показват какво беше времето: