По традиция, последния кръг от Българските серии по спускане се провежда на родната ми планина Витоша. За разлика от миналата година, този път времето беше слънчево и карахме по изключително сухо трасе.

Нямаше нови елементи, но за сметка на това, сухото трасе се разкопаваше с всяко минаване и на моменти беше трудно да задържиш линията си в прахта и камъните. В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

По време на квалификациите направих нормално спускане и успях да дам първо време. Но на финала, още от старта направих груба грешка, с която едвам не излязох от трасето и ми костваше ценни секунди. Надолу се опитах да компенсирам, но направих още няколко грешки, като даже и счупих педала си. Финиширах с второ време, на едва 19 стотни от победата. Това ми даде достатъчно точки да запазя лидерската си позиция и да спечеля купата по спускане за 2018.

Изключително съм доволен от успехите си тази година – успях да стана Национален шампион и да спечеля купата! Искам да изкажа огромните си благодарности към всички приятели, спонсори и отборa ми, които ме подкрепиха през този сезон – 88 Components​ | FitRiders | RAM Bikes​ | Gravity​ | Bike House | Shushon​ | Jester​ | BaseCamp​ | МТБ карания. Без вас, нямаше да успея!

С приключването на този сезон, смятам да се отдам на заслужена почивка и след 15 годишна кариера, от догодина да се състезавам в категория Мастърс.

В Ботевград се провежда за втори път състезание, като тази година, то е и четвърти кръг от българските даунхил серии. Миналата година успях да го спечеля и тази година отново се надявах да повторя успеха си и по този начин да затвърдя челната ми позиция в шампионата.

По трасето имаше няколко промени, като един нов дроп, който не беше никак малък, а кикърът на най-големият спийд джъмп беше преместен с още 4 метра назад. За него се влизаше с малко гапче в стръмната част и скоростта преминаваше 60 км/час. Мога спокойно да кажа, че е едно от най-бързите трасета с много еър тайм. Кара се на един дъх и с огромно удоволствие!

В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

По време на квалификацията направих добро спускане без грешки, с което дадох най-доброто време за деня и ми оставаше само да го повторя с малко по-голяма скорост, за да спечеля състезанието.

На финала започнах с лека грешка, с която излезнах от линията си, но надолу натиснах и успях отново да дам първо време и съответно да грабна победата. Разликите бяха изключително малки и го превърнаха в едно от най-оспорваните състезания. Радвам се, че с отбора ни успяхме да грабнем 5 медала, от които 3 златни (във всичките категории, в които участвахме).

Очаквам с нетърпение последния, пети кръг от сериите, който ще се проведе в началото на октомври на Витоша.

За първи път Националният ни шампионат се съвпада с кръг от даунхил сериите, което носи допълнителни точки за общото класиране. Тази година домакин беше курортът Чепеларе, за който беше и първото състезание там.

Характерно за трасето е голямата му дължина и високата скорост, която на моменти минава 80 км/час. Няма как да скрия, че трасето ми допада и липсата на елементи с въртене го превърнаха в добра възможност да спечеля шампионата. В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

В неделя имах тежко падане точно преди квалификацията, в което едва не си счупих глезена. Направих леко квалификационно спускане с идеята да се запазя максимално за финала. Благодарение на обезболяващите успях да стартирам бързо и през по-голямата част от трасето запазих висока средна скорост. Към края кракът ми започна да ме боли и за последните завои не можах да го задържа върху педала и се наложи да финиширам на един крак. Когато пресякох финала, всички се втурнаха към мен и ме поздравяваха за невероятното време. Не можех да повярвам, въпреки трудностите успях да финиширам за 4 минути и 7 секунди! Това ми подсигури титлата на Национален шампион със солидните 5 секунди преднина и средна скорост от почти 50 км/час.

Освен спечеления шампионат, събраните точки отново ме правят лидер във временното класиране за Българските даунхил серии.

Вторият кръг от Българските даунхил серии се проведе в Пампорово, като заедно с това беше трети кръг от Балканските серии и UCI Class 1 състезание. Какво се казва – 3 в 1!

Прогнозите за времето през уикенда бяха дъждовни, но някак си дъждът ни се размина по часовник и се получи хубаво каране. През първия ден беше сухо и можеше да пробваме новите линии без проблем, но през нощта заваля и намокри трасето. В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

В неделния ден вече беше малко по-сухо и отново можехме да караме по трудните линии, като една се отличаваше от останалите с големия си риск, но и много бързо минаване. По време на квалификацията успях да я мина без особени проблеми и ми оставаше само още едно спускане по нея. На финала успях да мина може би най-бързо, стабилно и уверено, но на излизането от нея ми закачи кормилото, което доведе до падане през глава под лените. Това ме забави прекалено много и успях да дам едва 9-то време.

В Битоля (Македония) се проведе вторият кръг от Балканската купа. Не бях ходил там от няколко години и трасето беше изцяло ново за мен. Имаше няколко интересни и технични участъка, както и няколко сингъл лайн прави.

В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

За финала се бях подготвил с гуми за кал, но дъждът размина в последния момент и това не беше най-добрия избор за мен. Имах стабилно спускане, което не беше от най-добрите ми рънове, но успях да спечеля второто място.