Ето как минах финалното си спускане и на места почти никой не разбра, че карам със спукана гума още от старта.
Прелитам каменна река и никой не разбра, че е спукана:

Има още
Ето как минах финалното си спускане и на места почти никой не разбра, че карам със спукана гума още от старта.
Прелитам каменна река и никой не разбра, че е спукана:

Има още
Галерия от състезанието.
Ето едно от първите ми тренировъчни спускания по трасето.
След като дадох първо време на квалификацията (не бе подобрено и на финала), за жалост не прецених и останах без сили за финала. Бобо Крумов ме изпревари с 19 стотни и тримата със Стиви Гатев се събрахме в по-малко от секунда. Ето един преглед на трасето за да придобиете представа за бруталната кал, която изпомпва всички сили в опит да си запазиш скоростта, естествено и финалното въртене беши ключово за издръжливостта.
Първото ми състезание, на което завърших със спукана гума. Още от старта усетих, че спада, като малко след средата на трасето беше изгубила напълно налягане. Накрая ми излезе и вътрешната гума и се оплете по диска и скоростите, в резултат на което блокира и задното колело и продължи да се движа единствено заради приплъзването на гумата по блокиралата шина. И въпреки всичкото разочарование и лош късмет успях да направя много добро спускане и да взема някой участъци със спуканата гума дори по-бързо от преди (не знам как успях да го направя). Изненадващото беше, че завърших трети при българите (с много малка разлика) и 15-ти в UCI класа.
Ето как изглеждаше каплата ми след преминаването на финала:
