След пропускане на последните две издания на състезанието, тази година нямаше какво да ме възпрепятства да карам на едно от най-забавните трасета.

В съботния ден имах време да направя ранен оглед преди да започне да вали за тренировките. По трасето нямаше много промени, но организаторите се бяха постарали да оправят всички виражи и скокове. Успях да направя първото спускане на сухо, след което започна да вали, като лекият дъждът не спря почти цял ден. За първи път пробвах Shorty – новата гума на Maxxis с къси бутони. Останах силно впечатлен от нея! Въпреки, че беше мокро, късите бутони се забиваха перфектно в рохката и влажна почва и имах по-голямо сцепление от всякога. Наистина, невероятна гума! Но преди да ги сложа, някак си успях да спукам гума и направих само няколко тренировъчни спускания. В следващото видео може да видите и трасето:

Неделя беше големият ден. Ранни тренировки, квалификация и финал. Времето отново не беше благосклонно към нас и преваляваше през целия ден. Направих две тренировъчни спускания, през които се чувствах много уверен. Трасето наистина ми допадаше. По време на квалификацията заваля по-силен дъжд и почнаха да се образуват реки по трасето. Това не ме спря и дадох първо време.

Дъждът не спря и за финала, като вече беше доста намокрил трасето, реките станаха по-големи и трябваше да сложа гуми за кал с дълги шипове. Спускането ми започна много добре, навсякъде успявах да запазя висока скорост и всичко вървеше „като по вода“, докато не ми поднесе на един от скоковете и паднах лошо. Приземих се върху един камък с гърди и силно ударих главата си, като успях да счупя и козирката на каската. Изправих се колкото можех по-бързо и взех колелото си. Вече бях излезнал от ритъм, но се опитах да запазя бързото темпо. Все пак, това не беше достатъчно да затвърдя първото място от квалификацията и заех втората позиция.

Следващото състезания от сериите е на „родна почва“ – Витоша. Надявам се да излезна от лошата серия и късмета ми да се оправи!

След Пампорово Bike Fest 2015, в Боровец се проведе и вторият кръг от българските даунхил серии. Програмата за него беше кратка и ясна: петък – оглед, събота – тренировки и в неделя – тренировки, квалификация и финал.

След огледа на трасето бях леко разочарован, защото нямаше никакви промени по трасето. Времето беше топло, а трасето изключително прашно и хлъзгаво, но тренировките вървях гладко и през повечето време гледах да помагам на отбора ми да кара по моите линии и всички да дадем добри резултати.

Ето видео от трасето с новата ми камера GoPro Hero 4 Session:

В неделя трасето се беше доста изровило, въпреки усилията на организаторите да го мокрят всеки ден. Имах доста проблеми, като успях да направя само едно тренировъчно спускане, заради спукана гума. Грешките ме преследваха и на квалификацията още от самото начало, като успях да дам трето време на нея. Това не ме притесни и се подготвих за силен финален рън.

Финалите започнаха с хубаво и слънчево време, но докато се качвах с лифта за последното ми спускане, заваля непредвиден дъжд, който изненада и значително влоши карането на последните състезатели. Вече бях на стартовата площадка и нямаше време за смяна на гумите, а също така нямах и калник… Някои от състезателите предпочитаха да карат с гуми за кал в рохкото и прашно трасе, което им даде огромно предимство в калта. Състезателното ми спускане започна с голямо поднасяне още на първия завой, нямах никакво сцепление, грешките продължиха и надолу – минах близо покрай един от коловете и той удари кормилото ми, като завъртя предната ми спирачка и трябваше почти да спра за да я върна обратно. Нищо не виждах заради липсата на калник и на доста места губих контрол по хлъзгавата кал. За капак на всичко финиширах със спукана предна гума, която бавно издишаше през цялото време. След като пресякох финала, не очаквах добро класиране и третото място от българите беше напълно заслужено.

Остават още три кръга от българските серии, като следващата спирка е Златица.

Състезанието в Пампорово беше първото за сезона, като комбинираше в себе си няколко дисциплини – спускане и 4х.

Трасето беше почти изцяло обновено, като само началната и финалната зона се съвпадаха с предишното. Имаше нови рокгардъни, виражи, скокове и един доста техничен дроп с трудно захождане през няколко камъка, и от който трябваше да се прелетят няколко скали за да се стигне до попивката, а веднага след него следваше степ ъп над остра скала. Това беше и най-трудният елемент по новото трасе, който „взе няколко жертви“ и повечето състезатели избираха чикън лайна. В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания и да видите новото трасе:

Тренировките вървяха добре, трасето ми допадаше и карах с удоволствие. В съботните квалификации успях да дам първо време със запас за сваляне на още секунди. В неделя имаше достатъчно време за тренировки преди финала и всичко протичаше по план. Уви, на тренировъчното ми спускане точно преди финала направих грешка и паднах много лошо върху скалите от дропа, като силно ударих ръката си и счупих някои от компонентите по колелото си. За мой късмет протекторите си свършиха работата и се разминах без фрактура, но със силно натъртване и засегнати нерви, в резултат от което три от пръстите ми бяха изгубили чувствителност. Не бях сигурен дали ще мога да карам на финала със силните болки в ръката ми. Тук е момента да изкажа огромна благодарност на отбра и спонсорите ми, който направиха всичко по силите си и подмениха счупените компоненти, в случай, че реша да карам.

Първата позиция от квалификацията ме нареждаше последен на старта и имах време да почина и да реша дали ще карам. Стресът и болките почнаха да намаляват и реших да рискувам. Направих силен старт, но по средата на трасето, от вибрациите в кормилото, ръката ме заболя силно и не можах да дам всичко от себе си. Времето от финала ми беше по-слабо от квалификацията и ме отреди чак на трето място.

Надявам се лятото да се възстановя и за следващото състезание да съм във форма!