За първи път Националният ни шампионат се съвпада с кръг от даунхил сериите, което носи допълнителни точки за общото класиране. Тази година домакин беше курортът Чепеларе, за който беше и първото състезание там.

Характерно за трасето е голямата му дължина и високата скорост, която на моменти минава 80 км/час. Няма как да скрия, че трасето ми допада и липсата на елементи с въртене го превърнаха в добра възможност да спечеля шампионата. В следващото видео може да видите едно от тренировъчните ми спускания:

В неделя имах тежко падане точно преди квалификацията, в което едва не си счупих глезена. Направих леко квалификационно спускане с идеята да се запазя максимално за финала. Благодарение на обезболяващите успях да стартирам бързо и през по-голямата част от трасето запазих висока средна скорост. Към края кракът ми започна да ме боли и за последните завои не можах да го задържа върху педала и се наложи да финиширам на един крак. Когато пресякох финала, всички се втурнаха към мен и ме поздравяваха за невероятното време. Не можех да повярвам, въпреки трудностите успях да финиширам за 4 минути и 7 секунди! Това ми подсигури титлата на Национален шампион със солидните 5 секунди преднина и средна скорост от почти 50 км/час.

Освен спечеления шампионат, събраните точки отново ме правят лидер във временното класиране за Българските даунхил серии.